Ако Полша беше спряла Хитлер
На 7 април 1933 година, единствено няколко седмици откакто Хитлер идва на власт, в Берлин се организира съвещание на държавното управление, на което външният министър Константин декор Нойрат с безпокойствие оповестява, че поляците си играят с мисълта да стартират превантивна война. Министърът разказва обстановката като доста напрегната и предлага да се заобикалят всевъзможни провокации от немска страна. По същата тематика се организира и второ съвещание на кабинета - в края на април същата година.
Имало ли е в действителност проекти за превантивна война? И в действителност ли Полша е страната, която първа осъзнава заплахата и предприема опити да провежда останалите европейци за взаимна акция против режима в Германия? - пита " Франкфуртер Алгемaйне Зонтагсцайтунг " в обширна обява, която обобщаваме тук.
Планът на Пилсудски
В тези години отпред на Полша стои маршал Йозеф Пилсудски - социалист по разбиране и може би най-значимият полски общественик на 20 век, написа немското издание. В късните си години Пилсудски несъмнено не се държи като безукорен демократ - отчаян е от демокрацията и нейните практики, сходно на мнозина поляци и европейци по това време. Но също както доста от своите сънародници, той усеща, че се задават огромни беди - най-вече откъм огромните съседи Германия и Съюз на съветските социалистически републики.
Още Ваймарската република слага под въпрос западната граница на Полша, а през 1932 година подхваща опити да възвърне „ военното пълноправие “ на демилитаризираната след Първата международна война Германия. (Ползите от това извлича в последна сметка не различен, а Хитлер.) През същата 1932 година Полша се пробва посредством демонстрации на военна мощ в Свободния град Данциг (Гданск) да посплаши държавното управление на Германския райх.
Веднага след възкачването си на канцлерския пост, Хитлер нападна " несправедливата " западна граница на Полша. Непосредствено по-късно Пилсудски разпорежда укрепване на полския гарнизон в Данциг - действие, което по това време е било незаконно. След митинги от страна на западните сили Пилсудски е заставен да даде на заден ход. Но всичко това е единствено димна завеса, зад която се разиграва нещо друго. Нещо, което по-късно е наречено „ План за превантивна война “.
Старият бунтовник и конспиратор Пилсудски не се доверява на формалната дипломация. Предпочита да изпраща персонални пратеници, особено когато става дума за парливи тематики. Пилсудски залага на тази тактичност и в седмиците след идването на Хитлер на власт. Болеслав Виенява, бивш съмишленик на маршала, отпътува през март 1933 за Париж, където се организира среща на ветераните от Първата международна война. В тези години Франция е въпреки всичко най-важната съюзничка на Полша - и двете страни имат учредения да се опасяват от немския ревизионизъм.
Хитлер през 1933 година
Генерал Виенява, който не е единственият емисар по този въпрос, само че безспорно най-важният, излага пред французите следните мисли: заплахата, идваща от германците, от ден на ден се усилва и по тази причина би трябвало да бъде задушена още в зародиш. И още: защото се пробва да милитаризира страната, Хитлер би трябвало ултимативно да бъде свикан да приключи този развой. Ако откаже, Полша би трябвало да окупира немските земи по източната граница, а Франция - Рейнската област, която по силата на Версайския контракт е демилитаризирана.
В Полша явно са считали, че това ще направи Хитлер по-отстъпчив. Или че даже ще го смъкна от власт. Както написа „ Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг “, сходни показа не са били необикновени за това време, откакто последните войски на Антантата напущат Рейнската област едвам през 1930 година.
През април 1933 за Франция отпътува втори екип полски пратеници, само че Париж дава ясно да се разбере, че предпочита да се държи настрани от нови " случки ". Лондон е дори още по-категоричен.
Чехите пък, чиито връзки с поляците са по това време доста обтегнати, се разбъбрили пред Берлин. Среди, близки до чешкия президент, издали на германците, че Полша съществено обмисля да организира „ превантивна военна акция по немската източна граница “. Именно по този начин е записано в няколко немски документи от тези години.
Краят
Дали една такава акция е можела да се увенчае с триумф? - пита немското издание и дава следния отговор: Със сигурност може да се твърди, че през 1933 година Франция и Полша са щели елементарно да се оправят със мощно отслабената Германия и нейната демилитаризирана Рейнска област. След войната обаче водещи френски политици отхвърлят да са знаели нещо за полския проект. В същото време още през 1933 година дипломати в разнообразни европейски столици оповестяват, че интензивно се популяризират хрумвания за акция против Германския райх. Но както изяснява полският историк Марек Корнат, няма нищо по-трудно от това да обясниш на обществеността, че искаш да започнеш война, с цел да предотвратиш възможна бъдеща война против самия теб.
В последна сметка Пилсудски осъзнава, че желанията му срещат сериозна опозиция. А страната му се оказва притисната сред Хитлер и Сталин, които интензивно се въоръжават. Затова още през 1933 Пилсудски се обръща на 180 градуса и стартира да сондира почвата в Берлин. В резултат през януари 1934 е подписан германско-полският пакт за ненападение. Още през 1932 година Полша подписва сходен пакт и със Съюз на съветските социалистически републики. Оттук нататък Пилсудски залага на нова тактичност - да балансира сред двамата диктатори. Негови са следните думи: " С тези два пакта седим върху два стола ". Но идва 1939, когато Хитлер и Сталин изненадващо подписват пакт, с който се спогаждат да си поделят шест източноевропейски страни. Така от двата стола Полша пада право на земята.
Имало ли е в действителност проекти за превантивна война? И в действителност ли Полша е страната, която първа осъзнава заплахата и предприема опити да провежда останалите европейци за взаимна акция против режима в Германия? - пита " Франкфуртер Алгемaйне Зонтагсцайтунг " в обширна обява, която обобщаваме тук.
Планът на Пилсудски
В тези години отпред на Полша стои маршал Йозеф Пилсудски - социалист по разбиране и може би най-значимият полски общественик на 20 век, написа немското издание. В късните си години Пилсудски несъмнено не се държи като безукорен демократ - отчаян е от демокрацията и нейните практики, сходно на мнозина поляци и европейци по това време. Но също както доста от своите сънародници, той усеща, че се задават огромни беди - най-вече откъм огромните съседи Германия и Съюз на съветските социалистически републики.
Още Ваймарската република слага под въпрос западната граница на Полша, а през 1932 година подхваща опити да възвърне „ военното пълноправие “ на демилитаризираната след Първата международна война Германия. (Ползите от това извлича в последна сметка не различен, а Хитлер.) През същата 1932 година Полша се пробва посредством демонстрации на военна мощ в Свободния град Данциг (Гданск) да посплаши държавното управление на Германския райх.
Веднага след възкачването си на канцлерския пост, Хитлер нападна " несправедливата " западна граница на Полша. Непосредствено по-късно Пилсудски разпорежда укрепване на полския гарнизон в Данциг - действие, което по това време е било незаконно. След митинги от страна на западните сили Пилсудски е заставен да даде на заден ход. Но всичко това е единствено димна завеса, зад която се разиграва нещо друго. Нещо, което по-късно е наречено „ План за превантивна война “.
Старият бунтовник и конспиратор Пилсудски не се доверява на формалната дипломация. Предпочита да изпраща персонални пратеници, особено когато става дума за парливи тематики. Пилсудски залага на тази тактичност и в седмиците след идването на Хитлер на власт. Болеслав Виенява, бивш съмишленик на маршала, отпътува през март 1933 за Париж, където се организира среща на ветераните от Първата международна война. В тези години Франция е въпреки всичко най-важната съюзничка на Полша - и двете страни имат учредения да се опасяват от немския ревизионизъм.
Хитлер през 1933 година
Генерал Виенява, който не е единственият емисар по този въпрос, само че безспорно най-важният, излага пред французите следните мисли: заплахата, идваща от германците, от ден на ден се усилва и по тази причина би трябвало да бъде задушена още в зародиш. И още: защото се пробва да милитаризира страната, Хитлер би трябвало ултимативно да бъде свикан да приключи този развой. Ако откаже, Полша би трябвало да окупира немските земи по източната граница, а Франция - Рейнската област, която по силата на Версайския контракт е демилитаризирана.
В Полша явно са считали, че това ще направи Хитлер по-отстъпчив. Или че даже ще го смъкна от власт. Както написа „ Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг “, сходни показа не са били необикновени за това време, откакто последните войски на Антантата напущат Рейнската област едвам през 1930 година.
През април 1933 за Франция отпътува втори екип полски пратеници, само че Париж дава ясно да се разбере, че предпочита да се държи настрани от нови " случки ". Лондон е дори още по-категоричен.
Чехите пък, чиито връзки с поляците са по това време доста обтегнати, се разбъбрили пред Берлин. Среди, близки до чешкия президент, издали на германците, че Полша съществено обмисля да организира „ превантивна военна акция по немската източна граница “. Именно по този начин е записано в няколко немски документи от тези години.
Краят
Дали една такава акция е можела да се увенчае с триумф? - пита немското издание и дава следния отговор: Със сигурност може да се твърди, че през 1933 година Франция и Полша са щели елементарно да се оправят със мощно отслабената Германия и нейната демилитаризирана Рейнска област. След войната обаче водещи френски политици отхвърлят да са знаели нещо за полския проект. В същото време още през 1933 година дипломати в разнообразни европейски столици оповестяват, че интензивно се популяризират хрумвания за акция против Германския райх. Но както изяснява полският историк Марек Корнат, няма нищо по-трудно от това да обясниш на обществеността, че искаш да започнеш война, с цел да предотвратиш възможна бъдеща война против самия теб.
В последна сметка Пилсудски осъзнава, че желанията му срещат сериозна опозиция. А страната му се оказва притисната сред Хитлер и Сталин, които интензивно се въоръжават. Затова още през 1933 Пилсудски се обръща на 180 градуса и стартира да сондира почвата в Берлин. В резултат през януари 1934 е подписан германско-полският пакт за ненападение. Още през 1932 година Полша подписва сходен пакт и със Съюз на съветските социалистически републики. Оттук нататък Пилсудски залага на нова тактичност - да балансира сред двамата диктатори. Негови са следните думи: " С тези два пакта седим върху два стола ". Но идва 1939, когато Хитлер и Сталин изненадващо подписват пакт, с който се спогаждат да си поделят шест източноевропейски страни. Така от двата стола Полша пада право на земята.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ